Кучето и Котката били приятели... Да, да, те били истински приятели. По цял ден играели заедно и много си помагали. Един ден Кучето поискало да може да говори човешки език, за да се разбира по-добре със стопанина си. Това желание било толкова силно, че на Котката й станало мъчно за своя приятел и решила да попита вещицата дали знае как кучето човек да стане...
Вещицата, разбира се, че знаела такава магия, но нищо не давала дором. Щом Кучето станело човек, трябвало да я целуне, за да стане тя красива и млада. Съгласила се Котката на едната целувка, защото не знаела за користния план на магьосницата, и хукнала към своя приятел, за да го зарадва, че ще стане човек.
И точно когато Кучето станало човек, Котката разбрала една ужасна новина и с всички сили започнала да го буди (защото само така можела да спре магията). Щом отворило очи, Кучето разбрало, че е било човек за малко, но неговата приятелка е прекъснала мечтата му. Тя се опитвала да му обясни, той в яростта си, не я чувал, тя му се разсърдила, той на нея също...
И така от този ден нататък Кучето и Котката станали врагове. Щом се видят се лаят, хъскат и дерат и никой от тях двамата не иска да чуе какво му говори някогашния му приятел. Така е и с хората... Те се карат, сърдят и обиждат, защото не умеят да се изслушват, да се чуват и да си прощават.
Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
